Откриха ангела на купола на "Св. София" в Истанбул

Ангелска фигура, изобразена от мозайка върху купола на историческата църква "Света София" в Истанбул, беше открита при реставрация на храма, който сега действа като музей. Изображението, с размери 1,5 на 1 метър, е на ангел Серафим, който пази трона на Господ. Ангелът е с човешко лице и има шест крила. Предполага се, че мозайката е направена през IX или XIV век. Според информация във в. "Хюриет", на купола на "Света София" има още три ангелски изображения, които сега са покрити с мазилка.

Реставраторските усилия по откриването на ангелската фигура продължили близо две седмици, тъй като изображението било скрито под 6-7 пласта мазилка. Ангелските фигури били заличени от османците след превземането на Константинопол през 1453 г., когато църквата "Света София" била преустроена в джамия. Ислямската религия забранява всякакви изображения на божества или живи същества в религиозните храмове. През 1934 г. храмът "Света София" е обявен за музей на Турция, но християнските атрибути остават покрити. Последният, който вижда оригиналните мозайки, е швейцарският архитект Гаспар Фосати, нает от султан Абдулмеджид преди 160 години, за да реконструира сградата. Твърди се, че по нареждане на султана мозайките били закрити така, че да не бъдат повредени. Специалисти от института за "Света София" се опитват да датират мозайката с фигурата на ангела, която според експертите е в отлично състояние. "Света София" е на 1572 години. Построена е от византийския император Юстиниан през 532-537 г. 916 години тя е била главната църква на християнския свят и 418 години - най-голямата джамия на Турция. Според специалистите най-древните мозайки в Света София са от IX век. Всяка година "Света София" е посещавана от над 2 млн. туристи от цял свят.
vesti.bg
....................................................................................................
Света София или Църквата на Пресветата Мъдрост (на гръцки: Αγία Σοφία, турски: Ayasofya) е бивша престолна църква на Византийската империя в Константинопол (дн. Истанбул), превърната в джамия от османските завоеватели през 1453 г. След 1934 е превърната в музей. Построена е само за 5 г. (532-537 г. сл. Хр.). Счита се за най-яркия пример за византийска архитектура и поради размера си и архитектурните и инженерни постижения е една от най-великите сгради на Античността.

На мястото на днешната Св. София е имало църква още от времето на император Константин I, започната през 325 г. Горяла е няколко пъти, като последно е разрушена по време на потушеното от Юстиниан I въстание Ника през 532 г. Още същата година започва строежът на новата църква, която има нова архитектура. За главни архитектиИсидор от Милет и Антимий от Трал, известни по онова време теоретици в архитектурата и математиката. Императорът им поставя за цел много амбициозен план, чиято цел е да създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък период от 5 години под зоркия контрол на самия Юстиниaн. Използвани са ценни материали от територията на цялата империя. Цялата вътрешност на църквата е облицована или със златни мозайки или със скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са днонесени от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия. Строежът ѝ е изпразнил имперската хазна и по модерни изчисления тя все още е най-скъпата сграда в света. са избрани

При осветяването на църквата на 27 декември 537 г. се смята, че Юстиниан е изрекъл думите „Соломон, аз те надминах“, имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим. Св. София е най-голямата църква в света в продължение на почти 1000 години и все още е 4-та по площ в света.

Поради прекалено бързия строеж, архитектурните нововъведения и сеизмичната активност в района куполът на църквата пада частично няколко пъти през нейната дълга история (558, 563, 989, 1346 г.), но бива бързо възстановяван. След нашествието на кръстоносците през 1204 църквата е плячкосана и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златните и сребърни обкови на иконостаса и вратите, а самият храм е поруган. В преиода на Латинската империя (1204-1261 г.), в църквата се е изпълнявал католическият обред. След превръщането ѝ в джамия през 1453 г. във вътрешността и биват направени малки промени, поетапно са построени и 4 минарета в ъглите ѝ, а през 16 в. османският архитект Синан достроява странични подпори, които подобряват стабилността на постройката. В средата на 19 в. на швейцарците братя Фосати е възложено да реставрират и ремонтират джамията. В този преиод е достроен минбар и са окачени кръглите дървени панели с имената на пророка и първите халифи. Счита се, че този ремонт е унищожил много от старите византийски мозайки, които до този момент са били просто замазани с хоросан.

През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява сградата за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени. В днешни дни храмът е музей и се посещава от туристи от целия свят.