Ще се строи ли АЕЦ „Белене” или не?..

Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма
Йордан Костадинов, бивш директор на АЕЦ „Козлодуй”

Водещ: Като бивш човек от телевизията и продуцент на „Ку-ку” имам историческа вина към българската ядрена енергетика по т.нар. козлодуйско предаване, по което може би част от вас си спомнят, че дълго време част от нас бяха следствени и подсъдими. Това е една от причините, за да поканя гости в студиото, двама наистина много известни събеседници. Единият е министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, а другият г-н Йордан Костадинов, който 27 години е работил в АЕЦ „Козлодуй”, а в последните 4 години беше зам.-председател на Комисията по енергетика. Т.е. може да се каже учтиво, че може би заедно с вас, г-н Трайков, събрани годините ни в някакви познания по енергетика, може би не правят съвкупно годините на г-н Костадинов. Той е бил 8 години зам.-изпълнителен директор на „Козлодуй”, 4 години изпълнителен директор на „Козлодуй”, мисля, че е бил като инспектор в повече от 20 електроцентрали, за разлика от много хора, които може би са виждали АЕЦ единствено на снимка. Исках да ви задам основният въпрос, който се върти тези дни, без да искам да ви натискам за някакъв конкретен отговор сега и веднага, тъй като разбирам трудността на ситуацията, в която се намирате, а въпросът е ще се строи ли АЕЦ „Белене” или не. Тук искам да цитирам вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, който още преди да встъпи в длъжност каза: „АЕЦ „Белене” е един от странните енергийни проекти на България. Ако беше написана икономическа обосновка, щеше да стане ясно, че този проект не е нужен на страната”, т.е. той знае, че каквато и икономическа обосновка да бъде написана, ще бъде ясен резултатът от нея. Тогава е интересно, защо изобщо трябва да се прави икономическа обосновка. Изобщо, понеже неговите изявления ми приличат малко на един леко раздрънкан вариант на ранния Николай Василев, а вие, г-н Трайков, ми правите впечатление като човек, който прави по-балансирани медийни изявления. За това за мен е интересно вашето мнение, в крайна сметка вие сте и ресорен министър.
Трайчо Трайков: Г-н Корумбашев, въпросът, който зададохте се върти не от последните седмици, а от много години насам. И сега фактът, че сме поставени под този натиск сега като ново правителство, не ни дава никакъв комфорт и бихме искали това да не е така. Това, което е казал г-н Дянков е напълно разбираемо от гледна точка на човек, който трябва да върже финансите на държавата. Икономическата обосновка на „Белене” е свързана с това, че той трябва да се разглежда като един чисто бизнес проект. Нека да е ясно на всички. Това не е генерираща мощност, която е жизнено необходима на България, за да е вързан енергийният баланс на страната. Това е обект с регионално значение, можем да кажем, и трябва да се разглежда единствено от гледна точка на това дали е рентабилен като обществена инвестиция в крайна сметка.
Водещ: Коментират се три варианта. Единият е просто да бъда спрян, консервиран или замразен проектът. Вторият вариант е да се продължи, както е досега, в съотношение с дяловете 51% за държавата, 49% за Ер-Ве-Е. И между другото появи се трети вариант държавният дял да бъде намален до определен процент, може би до някаква блокираща квота, така че държавата да не носи такава финансова тежест от една страна, но от друга страна все пак проектът да бъде реализиран. Предполагам, че точно това правите тия дни в министерството – преценявате позитивите и негативите на тези варианти. Кой в момента ви изглежда най-реалистичен? Кога ще можем да чуем окончателното му становище?
Трайчо Трайков: Това е коректно изброяване на вариантите. Тук трябва да изхождаме от няколко пункта. Първият е, че вече има много потънали разходи в проекта и това е факт, с който трябва да се съобразяваме и да направим възможно най-доброто те всъщност да не са пари, потънали в пясъците. От друга страна трябва да се каже, че ако държавата не застане финансов зад сегашния ангажимент в рамката, сегашната структура на проекта, зад пълните 51% на НЕК, тогава проектът просто ще умре от самосебе си. В случая имаме едно търговско дружество НЕК, което е започнало един проект, не е ясно, че държавата ще го подкрепи финансово, но това се приема по презумпция, и сме поставени в тази обстановка.
Водещ: Кой от трите варианта ви изглежда най-реалистичен, г-н Костадинов, разбира се, може да имате предвид и четвърти?
Йордан Костадинов: Аз съм тук в качеството на експерт. Нормално е да бъда пристрастен към този проект, защото идвам от ядрената част. Искам да кажа само няколко причини защо този проект трябва да се прави. Абсолютно съгласен съм с министъра, че това е проект, въобще българската енергетика не трябва да се гледа в национално значение, тя трябва да се гледа в регионално значение. Защо трябва да се прави „Белене”? Държавата е поела ангажименти, влизайки в ЕС, подписвайки договора за присъединяване, да направи рехабилитация и да изгради пречиствателни съоръжения, сероочистващи инсталации на всички централи, които работят на въглища. Става въпрос за около 16, ако не се лъжа 18 големи горивни инсталации. Това са всички централи. В този договор, който сме подписали, е категорично казано или изграждате такива пречиствателни инсталации или с пират тези съоръжения. По моему голяма част от централите ще бъдат спрени. Факт е, че един блок от „Бобов дол” е спрян. В края на тази година ще бъде спрян един блок от ТЕЦ „Варна”, ще си отиде „Брикел”, ще си отиде ТЕЦ „Марица3”, Димитровград. Голяма част от централите ще си отидат, особено тези, които са в частни ръце, защото това е една изключително скъпа инвестиция и никой няма да направи нищо. Ние ще загубим само от енергетиката, която е на база въглища, около 1600 мегавата, плюс 1760 мегавата от „Козлодуй”. Нещо трябва да ги замести. Това е едното. Другото е, че преди 5 или 6 месеца поехме ангажимент от 2013 г. в производството на електроенергия да вкараме в цената и цените на емисиите въглероден двуокис. За 1 мегават електроенергия, която се произвежда в електроцентралите, се генерира около 1 т въглероден диоксид. На днешна цена 1 т струва около 15-16 евро, при средна цена на електроенергията 85 лв., вижте къде отиваме. Само ще ви кажа, че цената на електроенергията, която се произвежда от АЕЦ „Козлодуй” в момента е 41 лв., от топлоцентралите е средно 85 лв., от ВЕЦ-овете мисля, че е около 100 лв., от вятърната енергия е около 140 и соларната енергетика е 800 мегавата. Другото е, че от едно проучване, мисля, че ги има тези проучвания и в НЕК, което дава някаква представа как се развива енергетиката в региона. Ако сега, 2005 г., като изключим финансовата криза, 2005 г. консумацията е била около 210-215 млрд. киловат часа, то 2020 г. консумацията ще бъде в порядъка на 300 млрд. киловат часа. Това може да се покрие само, ако бъдат построени в региона мощности на стойност около 20 хил. мегавата.
Водещ: И вие си представяте, че част от тези 20 хил. мегавата, могат да бъдат 2 хил. мегавата на „Белене”. Аз, обаче искам да помоля министъра да бъде конкретен, тъй като от една страна разбирам, че сте в заварено положение, но от друга страна е хубаво да се ангажираме с някакви срокове. До кога българската държава ще излезе с ясно становище дали този проект се спира или се продължава и при какви условия се продължава, примерно колко време очаквате вие да трае тази оценка?
Трайчо Трайков: Това наистина е важният въпрос, това ни занимава. Но, нека да е ясно от какво тръгваме. АЕЦ „Белене” не е АЕЦ „Козлодуй”. Цената на тока от „Белене” няма да е цената от „Козлодуй”. Тези аналогии са някакъв естествен психологически рефлекс, но са напълно фалшиви. Цената на тока, който ще произвежда АЕЦ „Белене” е много пъти над тази от Козлодуй – това първо. Второ, още веднъж казвам, че АЕЦ „Белене” не е необходима, за да гарантира сигурността на доставките в България. Дори при най-оптимистични варианти за икономическо развитие на България, до 2020 г. ще имаме възможност от съществуващите инсталации и вече планираните заместващи мощности в ТЕЦ „Варна”, „Марица Изток 1”, „Марица Изток 3” ще имаме възможност не само да задоволяваме вътрешното потребление, а дори и да изнасяме.
Водещ: Така, както ви разбирам, не се ангажирате с конкретен срок, в който ще излезете с крайно становище?
Трайчо Трайков: Ще стигнем и до това. Това вече е отделен въпрос. За съжаление трябва да излезем с крайно становище много скоро.
Водещ: Защото е много тежко да се направи оценката на такъв проект, но кажете примерно до края на септември ще имате окончателна позиция или просто някакъв срок?
Трайчо Трайков: До края на септември ще имаме ясна позиция какви са ни следващите стъпки.
Водещ: Да, това пак е ясен ангажимент.
Трайчо Трайков: Това е факт. Има финансова рамка, която трябва да се запази или променя.
Водещ: Знаете, че ние трябва да работим за едни 300 млн. евро, които Барозу спомена през юни, че ще бъдат дадени на България като компенсация за 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”, извън тази, която вече сме получили. Но, знаете, че те трябва да бъдат включени в бюджета на ЕС в рамката 2010-2013 г. Дали се работи активно по тази тема, защото знаете, че това трябва да мине през Европейския парламент, мудна процедура, има само 4 месеца?
Трайчо Трайков: Абсолютно вярно. Работи се, още в следващите 2 седмици започваме активни действия по този въпрос.
Водещ: Един друг министър от вашето правителство също ми направи впечатление. Той успя да каже, че първо ние няма да очакваме в „Бургас-Александруполис”, проект, по който работят три български правителства – това на Костов, на Сакскобургготски и това на Станишев. След което пак чух от същия министър изявление, че е по-добре „Бургас-Александруполис” да бъде прехвърлен към Българския енергиен холдинг. Сега, ако ще го затваряме този проект и няма да участваме, няма нужда да го прехвърляме някъде, можем просто да го затворим. Смятате ли, че не трябва да се участва в „Бургас-Александруполис” или пък, че трябва да се договорят по някакъв нов начин нещата, тъй като ние вече имаме подписани междудържавни споразумения? Изобщо, каква е вашата позиция по този проект?
Трайчо Трайков: Идеята за прехвърляне на „Бургас-Александруполис” обратно, откъдето беше извадено, е по-скоро механична идея, тъй като сегашното положение не е оптималното. Аз споделям тази гледна точка на министър Плевнелиев. Според мен, обаче не трябва да бъде връщано и в Българския енергиен холдинг (БЕХ). Нашето министерство ще поеме контрол над проекта, но няма да бъде обратно в БЕХ.
Водещ: Т.е. фактът, че коментирате така, означава, че ние ще го изпълним този проект и ще изпълним нашите ангажименти така, както сме ги подписали?
Трайчо Трайков: Не сме решавали да провалим проекта, в никакъв случай.
Водещ: Какво можеше да получи още, г-н Костадинов, България покрай договарянето на „Бургас-Александруполис”, тъй като имаше много коментари по акционерните участия на различните държави и по това дали са отстоявани националните интереси на България?
Йордан Костадинов: Това, с което аз съм запознат с договора за този проект, мисля, че не е защитен абсолютно българският интерес. И ако претеглим цена-полза, тя не е в полза на България, но едно от нещата, които българската страна трябва в следващите разговори да води, това е да поиска, това, което са се водили някакви такива първоначални разговори, една площадка, по моему, за изграждането на един терминал за течен газ на територията на Гърция, което да бъде българска собственост. Защото това е една от алтернативите да подсигурим нашата газова система. Знаете, че България от страна на газта виси на една тръба, която минава през Украйна, а положението в Украйна въобще не е розово.
Водещ: Какъв е реалистичният срок, в който изобщо да се случи тази идея за терминал, но и тази връзка, която трябва да се направи между Комотини и Димитровград, защото газ трябва да идва не само от Украйна, и въобще темата за диверсификацията на енергийните доставки е повече от ясна. За колко време вие смятате, че е реалистично това се случи?
Трайчо Трайков: Тук мисля, че няма спор за необходимостта от диверсификация и е хубаво, че този дебат, за разлика от „Белене” например, се води от началото на взимането на решение.
Водещ: Този дебат ни го организираха Украйна и Русия, така се случи.
Трайчо Трайков: Да. Хубаво е, че има различни идеи, включително и за терминала за втечнен газ. Според мен това е идея, която не трябва да бъде № 1, това е малко по-скъп проект, но разбира се връзки трябва да има и не само с Гърция - Комотини, но и Русе – Гюргево. Това е извън съмнение.
Водещ: Има ли в момента откъде да се финансира проектът „Белене”, независимо дали държавата е с този дал или намали своето участие, тъй като двата варианта, които седят, да продължават да се дават пари от бюджета, очевидно при този дефицит в бюджет е много тежък вариант. Другият вариант с прочутия заем от Русия също има своите коментари. Има ли други варианти, примерно да речем някакви фондове, които е имало „Козлодуй” или някакви други решения?
Трайчо Трайков: Във въпроса ви се съдържа и част от отговора. Очевидно ако България каже, че този проект трябва да го има, България е държава, която не е Сомалия, членка е на ЕС, можем да извадим парите и да го направим. Въпросът е на каква цена, за смета на какво? Данъците ли ще вдигнем. Вчера знаете, че Министерски съвет гласува създаването на фонд за трансплантации. С 30-40 млн. на година може да се реши въпросът с трансплантацията на хора. Къде са ни приоритетите? Този инвестиционен проект ли е любимата играчка на българския народ, за да има в бъдеще предполагаеми ползи от търговията с електроенергия.
Водещ: Вие, г-н Костадинов?
Йордан Костадинов: Понеже тука се говори за цената на проекта, искам един пример да дам. В момента се изгражда една такава централа във Флорида, в Америка, не мога да кажа точно така. Цената й е 17 млрд. долара.
Водещ: Това е отново за 2 хил. мегавата?
Йордан Костадинов: 2 хил. мегавата, същото ниво на безопасност. Нашата, сега ако се плати, централата ще струва някъде в порядъка на 4 млрд., малко под 4, и плюс някъде в порядъка на 500 млн. евро за инфраструктура. Ние така или иначе тази инфраструктура трябва да я правим. Аз тука мога съвсем отговорно да кажа, че от 2016 г. цената на електроенергията, която ще се произвежда от АЕЦ „Белене” ще бъде с 3 цента по-ниска от средната цена, която ще се произвежда от централи на база въглища.
Водещ: Имаше един фонд, в който се отделяха средства за консервацията на Козлодуй, имате ли представа в какъв размер е той и може ли да бъде ползван?
Йордан Костадинов: Това, което каза министърът, наистина, ако правителството реши, че трябва да изгражда „Белене”, да има един период по-малко от година, в който трябва да се финансира, тези пари може да се изкарат от фондовете за „Козлодуй”. Там в момента има натрупани малко под 1,3 млрд. Част от тези фондове може да се вземат. Аз няколко пъти опитах да разбера къде са, но нямах много точен отговор. Но, в това нещо има световен опит, мисля, че Финландия го направи. Така че, мисля, че без да ощетим държавата, без да ощетим данъкоплатците можем да намерим в рамките на годината, в която ни трябват пари, става въпрос за 320 млн. евро, няма никакви проблеми, стига държавата и правителството да вземат решения, че трябва да се изгражда „Белене”.
Трайчо Трайков: Няма цена 4 млрд., няма такава цена. 4 млрд. е цената на договора за строителството с „Атомстройекспорт”. Върху тази цена има неограничена възможност нагоре за увеличаване, предполага се, че ще са около 2 млрд. Стават 6 млрд. евро. С всички допълнителни разходи за инфраструктура, с разходите на собственика, с лихвите, не говоря за лихвите за обслужване на кредита по време на функциониране на централата, а с лихвите по време на строителството, цената става 10 млрд. евро. Това е цифрата.
Йордан Костадинов: Може ли да не се съглася с тези цифри.
Трайчо Трайков: Това показват разчетите на собствения консултант на проекта, не съм ги измислил аз. Ако ги напиша аз, мога да ги изкарам и 20.
Водещ: Искам да ви попитам дали знаете името на новия шеф на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, защото г-н Шушулов каза, че му изтича мандатът на 10 септември, не иска да седи и ден повече, а реално имаме 20 дена, каквото й да правим. Излишно е да ви представям колко е важна функцията на тази комисия. Имате ли конкретни предложения или пък няколко кандидатури, които да бъдат подложени на обществен дебат?
Трайчо Трайков: Имам идеи, моля за вашето разбиране да не ги кажа сега.
Водещ: Добре и понеже други по-конкретни идеи излизат, г-н Иван Генов е заявил вчера, че е готов да подаде оставка, тъй като вие бяхте казали на едно място, че договорите за продажба на електроенергия от „Козлодуй” на свободния пазар не са сключени по начин, който защитава максимално интереса на централата и респективно обществения интерес, вие ще поискате ли оставката на г-н Генов?
Трайчо Трайков: Чувам от доста време заявленията на г-н Генов, че ще подаде оставка. Поръчал съм на БЕХ да ме уведомят в момента, в който това се случи. За момента това не е факт. БЕХ са началниците на г-н Генов.
Водещ: Благодаря ви за вашето участие. Надявам се, че дадохме своя принос в това да има по-ясен обществен дебат и да има по-ясна чуваемост на позиции по отношение на АЕЦ „Белене”. И аз съм съгласен са вас, че трябва този дебат да бъде продължен и колкото по-добре е информирано обществото, толкова по-силно може да бъде защитен общественият интерес. Благодаря ви за участието.