Децата на българин, женен за рускиня, изчезват. “Изчезва” и рускинята! Дотук са приликите с нашумелият скандал в Асеновград. Защото в този случай бащата е спечелил делото за децата си в български съд и има съдебно решение, с което той e определен за настойник.
Всичко започва на 24 януари 2004 г., когато варненецът Светослав Димов се жени за гражданската на Руската федерация Татяна Николаевна Сивцова (след бракът тя сменя фамилията си на Димова). Бракът е сключен в Москва, за което е съставен акт за граждански брак с номер 396/28.04.2005г., на Община Варна. Двамата имат две деца Кристиан Светославов Димов, роден в гр. Москва и дъщеря Маргарита Светославова Димова, родена също в гр. Москва, преди сключването на брака, и която Димов припознава като своя.
Светослав Димов има успешен бизнес и прави сериозна инвестиция, купувайки два апартамента в Москва, оценявани към днешна дата на над 1 милион евро. Прави обаче грубата грешка да ги купи на името на жена си.
И от тогава започват проблемите му.
До февруари 2007г. семейството живеело в жилището на родителите на Димов във Варна. Скандалите ставали все по-чести. Според свидетелските показания на семейния лекар става все по–очевидно, че бракът не протича нормално – Димова нехаела за семейните и родителските си задължения, а единствено бащата полагал грижи за издръжката, отглеждането и възпитанието на децата. Майката била безработна, често правела скандали и на два пъти е напускала самоволно семейното жилище с децата.
Делото за развод се води в Костинброд и Костинбродксият районен съд прекратява брака, като “Определя на основание чл. 106 СК упражняването на родителските права спрямо малолетния им син Кристиан Светославов Димов, родена на 07.07.2004г. и малолетната им дъщеря Маргарита Светославова Димова, родена на 15.05.2000 г. на техния баща и законен представител Светослав Колев Димов”.
Решението на съда е от 23 май 2007г.
Още преди тази дата обаче семейната драмата придобива криминален привкус.
На 07 февруари 2007г. Татяна Димова прави опит да напусне пределите на България заедно с двете деца, без знанието на съпруга, през ГКПП “Дунав мост”-гр.Русе. Задържана е от граничните органи и осъдена със споразумение по бързо производство за извършено от нея престъпление – за притежаване и опит за контрабанда на наркотични вещества - на три години лишаване на свобода условно с пет години изпитателен срок.
Още на 10 февруари 2007г. прави втори опит да изведе децата извън страната, през Аерогара София, като представя пасаван, издаден от Руското консулство. Българските компетентни власти не допускат тя и децата да излетят, но не са я задържали.
От тогава тя и децата са в неизвестност.
Предполага се само, че са в Русия.
Защото, пълномощното, което Татяна Димов дава на българските си адвокати, е утвърдено от московски нотариус.
При това положение остава висящ отговорът на въпроса, как Татяна Димова и двете деца са напуснали пределите на страната. Показването на пасаван, издаден от Руското консулство, означава ли, че официалните представители на Руската федерация на територията на Република България имат нещо общо със скандала?
Историята има и продължение.
Родителите на Светослав Димов пишат на Омбудсмана Гиньо Ганев. Хората са били заплашвани със саморазправа и по този повод пускат жалба до районния инспектор на жк “Трошево”, бл. 49, Варна. По жалбата им няма никакво развитие и те споделят с Гиньо Ганев, че не разполагат с информация за това какво става, кой се занимава със случая и каква е намесата на компетентните органи.
Омбудсманът им отговаря, че се е обърнал към Областна дирекция на полицията –Варна с искане да бъде извършена проверка. Става ясно, че на Димова е съставен протокол за полицейско предупреждение на основание чл. 56 от ЗМВР.
На 3 юли 2008г. Върховният касационен съд на Република България решава, че “Оставя без уважение молбата на Татяна Николаева Димова за отмяна на влязлото в сила решение от 23.05.2007г. , постановено по гр.л.номер 79 по описа за 2007г. на Костинбродкия районен съд в частта за родителските права, издръжката и режима на лични отношения с децата.”
С това сагата би трябвало да приключи.
Тук обаче се намесва руското правосъдие.
На 5 февруари 2009г. излиза определение на Московски областен съд, който разглежда в открито съдебно заседание гражданско дело… за принудително изпълнение на територията на Руската федерация на решението на Костинбродския районен съд, Република България…”.
Съдът в Москва отказва принудително изпълнение на територията на Руската федерация.
Следва обжалване в 10 дневен срок пред Върховния съд на Руската федерация.
По въпросите на правната помощ на граждански, семейни и наказателни дела между СССР и НРБ е сключен договор от 19 февруари.1975г.
Този договор е ратифициран от Президиума на Върховният съвет на СССР на 18 ноември 1975г. Държавният съвет на НРБ го е ратифицирал на 15 април 1975 г. Договорът е влязъл в сила на 19 януари 1976г.
Съгласно Федералния закон от 15 юли 1995г. Номер 101-Ф3 “Руската федерация продължава да осъществява правата и задълженията на междудържавните и междуправителствените договори и споразумения сключени между СССР и НРБ в периода от 1945 до 1991г.”
По силата на чл. 47.т.А от този договор “Договарящите се страни взаимно признават и изпълняват постановените на територията на другата договаряща се страна и влезли в законна сила решения на правосъдните институции по гражданските и семейни дела”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар