След мъчително умуване и игра на нерви, инспирирана най-вече от костовисткото крило в Синята коалиция, Националният съвет на СДС в събота взе трудно решение: да подкрепи правителството на ГЕРБ в пленарната зала въпреки наличието на министър, сътрудничил на Държавна сигурност. Както образно се изрази Ваньо Шарков, един от малкото депутати със седесарска биография в старателно аранжираната парламентарна група на Синята коалиция, “не върви заради бълхата да се гори юрганът”. 48 часа след СДС и депутатите от ДСБ решиха да гласуват за кабинета. Беше неизбежно – противното би означавало тежък разлом и даже разпадане на коалицията още на старта на парламента.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Има, макар и неофициална, но абсолютно сигурна информация, че в последните дни Европейската народна партия е упражнила силен натиск върху СДС и ДСБ да се съгласят с политическия формат, предложен от ГЕРБ. Решението на СДС от събота изпревари засилването на този натиск, а в понеделник дори ДСБ трябваше да се примири с реалностите и да подкрепи правителството на Бойко Борисов.
Решението да бъде подкрепен новият кабинет за СДС е трудно. Отношението към Държавна сигурност е една от идентификациите на синята партия, а избирателите и на двете части на Синята коалиция са чувствителни и ревниви към всеки компромис по темата.
Ако обаче ситуацията бъде четена с усещане за реализъм, друг избор няма. По-страшно за СДС от подкрепата на правителство, в което има сътрудник на Държавна сигурност, е партията да бъде припозната като елемент от политическата инфраструктура на бившите комунисти. Между другото, поздравления за Бойко Борисов – той без грешка е отчел този факт.
Но все пак за СДС.
В продължение на 3-4 месеца партията, заедно с ДСБ, се помпаше с измамно самочувствие: “управлява Синята коалиция”, “ние държим златния ключ към властта” и прочие – извинявайте – дивотии. Това е погрешно, непочиващо на факти субективно изживяване. Неадекватно политическо поведение.
Следването му по време на предизборните кампании е абсолютно оправдано, след тях – смешно, фантасмагорично. Да поставяш условия, след като едва-едва си прескочил бариерата, е нелепо, претенция без покритие, вземане на желаното за действително. За златния ключ трябваше ГЕРБ да няма повече от 100 депутати, а Синята коалиция да има поне 30. Избирателите решиха друго.
Слава на Бога, СДС показа, че у хората, които са избрани да го управляват, е останал здрав разум. При това става дума за партия, която е обезкръвена, систематично източвана, поставена – от свои и чужди – в партер. Толкова повече сините заслужават уважение за това, което направиха. Стъпката на СДС от събота задължи и Костов да преглътне Божидар Димитров и в крайна сметка правителството на ГЕРБ да получи парламентарна подкрепа, която отговаря на изборните резултати.
Това трябва да бъде оценено по достойнство. СДС си заслужи добрата дума.
ekipnews.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар