ЕЛИ КРУМОВА, КРАСИМИР КРУМОВ
Доволен съм, че чух Ники...толкова много исках да я чуя по телефона. Неподправеното детско възклицание е на 7-годишния Павел Василев от Асеновград. Първият разговор на децата стана възможен, след като репортери на "Монитор" влязоха в ролята на медиатори и успяха да убедят скараните родители за виртуалната среща. Ако решаваме да опитаме, то е точно заради Павел и Ники, момченцето и момиченцето на Тодор и Барбара Василеви.
Преговорите ни с воюващите родители продължават почти две денонощия. Досега - от първия ден на раздялата на братчето и сестрите до момента, всички опити за телефонна връзка на двете деца приключват със скандал между майката и таткото.
Идеята ни е да започнем конферентна връзка и да изберем едновременно Ники и Павел. Първият отговор и на двете страни е "да". Следва уточняването на техническите и принципните детайли. Барбара поставя условие: разговорът да е на полски. Мотивите й - Тодор знае и полски, докато тя не знае български, а не е съгласна да й превеждаме. За да няма изненади и зрелища като тези на 27 май т. г., решаваме единият от нас да замине на място в Асеновград и оттам да присъства на аудиомоста с Дембица. В последния момент Тодор ни сервира, че е поканил най-добрата приятелка на Николета от втория етаж, което може да провали цялата среща и всичките ни усилия. 15 минути преди уговорения час правим техническа проба и последни уточнения. Тодор твърди отново, че Павел има проблем с полския. Заприказваме го на езика на майка му, разбира и отговаря много добре. Но изведнъж отсича - не искам на полски. Не можеш или не искаш? Не искам. Край компютъра остават репортерката на "Монитор" и малкият.
Точно в 20 ч българско време, в Дембица е 7 вечерта, звъним едновременно на Тодор и на Барбара. Ало? Ало! Павка? Ники! - детските гласове звучат неуверено, като "проба-проба". Павката се пробва на полски. Николетко! А можеш ли да говориш на български. Мога, отговаря Ники на полски. Ходил днес на басейн. С кого? С Мимито. Искаш ли да говорим на български? - пита момченцето.
Павел и Николета се чуха за първи път след 27 май.
Разговорът не тръгва добре, паузите са дълги. Кажи нещо де! Добре, какво? Притесняваме се Барбара да не се намеси и да не прекрати едностранно връзката, защото условието за езика не е спазено. Тя разбира много добре, но се прави, коментира след разговора Тодор Василев. Добре ли си? Добре се чувствам. Харесва ли ти у майка? Да. Павчо, Любито добре ли е? Дълги, заредени паузи. А, ти си имаш тук стаичка. Знам, обаче тя… още не съм влизал. А твоите приятели там как се казват? Кашя, Емилка… Мачек си играе с мен (б. ред - братовчед им). Nе wiem (знам), по вестника го дадоха, видях го (става дума за снимките на Мачек). Любопитството на Павел надделява: А стаичката ти какъв цвят е? Розов. Добре. А моята е синичка. Знам, знам, а там много ли ти харесва? Мачек има куче. А знаеш ли, че имам папагалче от г-жа Ирина и то се казва Николетка. Така ли? Да. И то е на терасата в кухнята. През цялото време се чува лек шепот, по някое време пък влиза съседчето, двете страни се поизнервят. И край, мнителността надделява, разговорът приключва. Братчето и сестричето се разбират пак да се чуят, този път без нашето участие.
Малко по-късно ставаме свидетели на поредната телефонна кавга между съпрузите. Сякаш като ехо от марша на Менделсон в съдебната зала прозвучава съдийското: бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.. Протоколът от медиаторския опит подписваме с особено мнение. А детската драма на Ники и Павката продължава.
monitor.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар