ПОЛИНА ПАУНОВА Неизменната мода от няколко години насам е да се говори за соца. Години мрачни и тежки представяни умилително като първомайска лютеница "Хорце", шпеков салам върху амбалажна хартия, нектар в бирени бутилки, карти за почивка и детски лагери. Знайни и незнайни интелектуалци и културтрегери предъвкват темата за социализма като запазена по случайност в джоба на стар балтон дъвка "Идеал". Пишат се книги, сборници и албуми. Всеки път, когато чуя поредния остроумен коментар в постсоциалистическото ни общество (ето - дори по индиректен начин пак се асоциираме с онези 45 години, пък било и с тяхното отминаване) се сещам за оня виц - каква била разликата между оргазма и комунизма? При втория се пъшкало по-дълго…
Всъщност ние продължаваме да стенем, без да искаме. Въздишките по соца се преплитат с тези по така мечтаната ни модерност и се получава… турски сериал. И за да не сме голословни, сме избрали пет символа на тези две ери от развитието на българина, които се сблъскват с нас и един с друг всеки ден, за да бъдат въздишките ни хем сантиментални,
хем актуални.
Националният дворец на културата е символ на социалистическите архитектурни мастодонти.
1. НАЦИОНАЛНИЯТ ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА
Националният дворец на културата, или иначе казано символът на Лили Иванова и соцготиката, продължава да краси неуморно столицата ни. С претенцията за "забележителност" на въпросния мастодонт, гайдовете за София описват "НДК-то", както е по-известно, по следния начин: "НДК е най-големият технологически напреднал център за провеждане на конференции, изложби и специални събития в Югоизточна Европа."
Иначе двореца на културата има осем етажа и три подземни нива. Идеята за създаването му е на Людмила Живкова. Построен е върху площ от 18 300 кв. м и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Знакът символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи, изработен от бронз с диаметър около 7 метра.
Освен концертите на Лили Иванова в НДК се провеждат и конгресите на БСП, което придава достатъчно соцпривкус на мастодонта. Сградата притежава всички качества на зданията, строени преди Промените. Като основното сред тях е внушението за миниатюрност на човека, осмелил се да влезе в тях. За справка още - ЦУМ и сградата на Партийния дом.
Панелните комплекси загрозяват всеки град, въпреки че преди 20 години е било престижно да живееш в блок.
2. Панелните блокове
Съседите отгоре правят секс, комшийката отдолу готви кисела манджа, а асансьорните скрибуцания се смесват с виковете на детето в банята от първия етаж, които нахлуват безмилостно през отдушника. В това живеят около 80% от българите. И въпреки, че целият ни бит е осмислен от кибритените кутийки, тип светла домашна обител, почти никога не се сещаме, че именно те са едни от най-непреходните символи на соца. Символи, които обитаваме всеки ден съвместно с всичките си претенции за модерност, придобити изкуствено от шопинг терапии, брифинги или бизнес срещи. Първият панелен блок у нас е построен в София през 1958 г. в кв. "Свобода". Към момента във всеки град, независимо от размера му, има поне два обособени квартала с безмилостно извисяващи се бетонни постройки, готови да поберат в себе си жителите на малко селце.
3. “Мъжът и жената. Интимно”
Няма дом в България, в чиято библиотека да не е отделено почетно място на култовата книга на Зигфрид Шнабл "Мъжът и жената. Интимно". Макар да е 2009 година, томчето на издателство „Медицина и физкултура", София, се радва на внимание достойно за бестселър. Дори и отминало времето, в което сексът не е бил основна тема на българина, напомня за себе си в главите "Половите смущения и борбата с тях" и "Протичане на половия акт". Наскоро приятелско семейство даже се похвали, че синът им се запознал със секса на крехката 10-годишна възраст не от порноканал, както предполага 21 век, а покрай култовата книга от 20 в., която всеки от нас е разгръщал. Хлапето преповторило хиляди български сексуално жадни детски съдби, ровейки в семейната библиотека и натъквайки се на литературното съкровище.
И при соца, и при демокрацията на родителите им се налага да се редят на опашка, за да вкарат децата си в детска градина.
4. ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ, ГРАДИНИ И КУХНЯ
Грис халва, насилствено подсладен чай и шпеков салам. Да, и това съществува все още в цяла България. Съществуват още лигавници с избродиран на тях детски инициал и група в съответната ясла или градина. Въпреки модерната точкова система за прием на отрочета, онлайн класиранията и всички интерактивни премеждия, които трябва да преминат днес младите родители, за да посещава детето им подобно заведение, майките все още са длъжни да бродират инициали върху дрешките на наследниците си. Държавната детска кухня пък продължава да работи с пълна пара, а стада родителки препускат към тях с буркани, като единственото изискване към тях е да бъдат с винтове. Соцменюто и отношението към прибягналите до този вид услуга остават непроменени.
Кренвиршите все още са най-популярната студентска храна.
5. Кренвиршите
Няма начин да не си спомняте рекламата на кренвирши, която взриви от умиление цялата страна. Флиртаджийското "Оооо, Пепи" се спрягаше като обръщение до съвсем скоро. А кренвиршите, те са си съвсем същите, Пепи вероятно също. Тя е едрогърда, намахана, тупирана и квартална (може би днес гледа сериали), а пък те - пълни с рога и копита, евтини, ужасяващи на вкус, но пък задоволяващи глада. В последните 20 години българският кренвирш претърпя "вакуумна метаморфоза". Повечето видове от колбаса можете да намерите опаковани в шарени найлони, за разлика от предшествениците им две десетилетия назад, които винаги се увиваха старателно в амбалажна хартия, а Пепи ги теглеше на един от онези бели кантари с червените стрелки, при които най-лесно се лъжеше в грамажа.
.
... и пет на новото време
1. Моловете
Откакто във всеки град у нас започнаха да разцъфват молове, сред българките се е откроила нова порода жени - ходещ молец, казват специалисти по шопинг мания. След истерията по отварянето на първия мол в София, сравнима само с обменени долари за Кореком преди 20-ина години, маниакалното пазаруване в подобни мегамагазини се превърна в ежедневие за доста голям процент от българските дами. Напук на финансовата криза заведенията, магазините, кината и студиата за красота в моловете са претъпкани от представителки на нежния пол, които стръвно дебнат намаления и промоции. Без грам преувеличение след построяването на мастодонтите на шопинга дори децата започнаха да придобиват мол възпитание, заради безкрайните престои на родителите им по лъскавите заведения в тях. И въпреки всичките си недостатъци, хипермаркетите във всякакъв вид улесняват безкрайно ангажирания човек, който може да отдели два часа за себе си предимно вечер, без да се опасява, че магазините ще хлопнат врати под носа му.
Въпреки масовия отказ на нацията ни да чете книги бързата литература се е превърнала в символ на новото поколение.
2. Чик-лит
Литературният хит на 21 век - бързата литература. Нещо смешно, нещо малко, нещо неангажиращо и нещо за губене на време. Безспорно чиклитът уби сериозната литература. Критиците определят този вид четива като сериали на хартия. Сюжетите са почти повтарящи се, а авторите на "шедьоврите" в 90% от случаите са жени. Чик-литът е превзел повечето издателски къщи у нас и залива пазара със закачливи заглавия, които съответно да се котират добре в моловете, сред онази особена порода техни обитатели, които вече описахме.
Цифровата телевизия е основното развлечение на семействата.
3. ЦИФРОВАТА ТЕЛЕВИЗИЯ
Цифровата телевизия направи революция в последните години. Изобилието от канали за всякакъв вид хора с различни интереси взриви разбирането за прекарване на вечерните часове у нас. От безкрайни телевизионни сериали до 24-часово порно радват аудиторията със свободно време нонстоп. Цифровите оператори почти убиха кабелните телевизии и не на последно място отнеха вечерните разговори около масата. Дори наличието във всеки дом на соцкнигата, за която вече споменахме "Мъжът и жената. Интимно", не успява да откъсне тийнейджърите от "забранените" канали.
Детските парти центровe сложиха край на рождените дни на малчуганите в домовете им.
4. Детските парти центрове
Резен салам и кашкавал върху половин филия, намазана обилно с масло и доматче, конструирани в сандвич тип "хепи соц" - това вече е отживелица и не решава проблема с изхранването на тълпа изгладнели деца, празнуващи рождения ден на тяхно другарче. Всъщност дори такъв проблем не съществува, откакто в бита на съвременното семейство съществуват детските парти центрове, в които ведри аниматори се грижат за доброто настроение и мира между децата. Вече не съществуват петното от лютеница върху персийския килим в хола, нито мазните петна от детски пръсти по вратата на банята. Рождените дни на децата ни красят клоуни с червени носове, пластмасови пързалки, гумени топки и чинии за еднократна употреба. Хем е чисто и лесно за родителите, хем е забавно за децата…. Хем ги възпитава занапред да ядат дюнери нервно и в найлоново пликче.
Мутробарокът "краси" почти всички кътчета на страната.
5. Мутробарокът
Като термин мутробарокът нашумя 90-те години на 20 век. През 2009-а на подобен тип здания започнаха да казват "извънградска вила", което обаче далеч не лишава къщите на новобогаташите от гипсовите балкончета или шадраваните в романтичен стил, които се намират в близост до малка триумфална арка в обширния двор. През последните години във вилните зони край големите градове модата на керамичните джуджета пред високите порти поотшумя, но пък триумфът на кича се пренесе с пълна пара край морето. По черноморските пътища ценителите на този особен вид красота могат да зарадват окото си безбройни вили минаващи от имитации на дворци до еднофамилни имения - кофти репликация на тези от "Дързост и красота", примерно.
monitor.bg
