Бяхме приятели с Наско Комшев и с Крушата, голямо беше изкушението да стана “мутра”, признава в интервю за "ШОУ" атрактивният ексдепутат на "Аатака" Павел Чернев. Политиката разбила негова шестгодишна връзка, каза още той.
Павел Чернев беше народен представител в 40-ото Народно събрание от “Атака”. Спряган за “дясната ръка” на лидера Волен Сидеров до прословутия инцидент на магистрала “Тракия”, при който шофьорът на Сидеров се саморазправи с Явор Доков. Тогава Чернев, по настояване на лидера си, потвърждава показанията му, че е бил с него на мястото на инцидента, за да прикрие шофьора, който е с условна присъда. По-късно Чернев признава истината. Следва разрив между него и Волен Сидеров - той е изключен от парламентарната група и става независим депутат.По професия Чернев е юрист, което не му попречи тези дни да се снима и в нов екшън-филм. Една от най-противоречивите личности, търкали банките в българския парламент, разказа специално за “ШОУ” своята истинска история.
- Преди три години при прословутия инцидент на магистрала “Тракия”, ти пое вината за побоя над невинен човек, след това си призна, че си излъгал по настояване на лидера на “Атака” Волен Сидеров. Какво точно се случи?
- Моя беше грешката, че, когато бях помолен от Волен, първоначално се съгласих. Аз не бях тогава в колата и не съм участвал в побой над невинни хора.
- Мнозина се питаха тогава защо си се съгласил?
- Верен на стария уличен хулигански принцип, че като сме в беда
всички трябва да лъжем организирано, за да се отървем
всички заедно...
За приятел се правят такива неща... И до ден-днешен щях да стоя на думите си, ако не беше грубото и тъпо отношение на семейството Сидерови, които не оценяват приятелството... Те ми дадоха да разбера, че считат стореното от мен за дължимо, а не за другарски жест. Сидеров и жена му ми казаха: “Ние те направихме човек!” Те явно смятаха, че трябва да припадна пред краката им и да умра за тях и аз се възмутих. Отговорих им: “Мен човек ме е направил Господ! Нашето приятелство приключи тук!”
- До този момент ти “дясната ръка” на Волен Сидеров ли беше наистина?
- По-скоро медиите ме “назначиха” на тази длъжност - бях твърде атрактивен, твърде отличаващ се. Оказа се, че това “назначение” не се е харесвало на семейството и на кръжеца около тях. Няколко пъти Волен се възмущаваше пред мен: “Моля те, кажи им, че си само зам.- председател на парламентарната група!”
- А как се запозна с Волен Сидеров?
- Боян Расате ни запозна. Волен Сидеров каза, че още като съм бил член на ВМРО е знаел за мен, че отдавна търсел контакт. И наистина, химията между нас се получи. По едно време наистина
бяхме станали като “светата троица” – аз, Волен и Капка. Другите ревнуваха.
Казваха: “Вие ходите по нощите, вечеряте си, а на сутринта ние имаме готови решения за партията!” Добро приятелство беше, но свърши! В моята махала, ако един е тартор на бандата, той мисли за всички! Волен Сидеров направи лидерска грешка към мен. Виждам го, че с годините помъдрява, застъпва се вече и за обикновени бойци. Научи от мен важен урок – че боец не се изоставя – защото го губиш!
- Сега какво ще кажеш за новите от “Атака” в парламента, като ги виждаш отстрани?
- Те са калитковци, минават метър... “Атака” сега никой не я ругае. Тогава беше страшно. Размазваха ни. За мен първоначално пишеха в пресата, че едва ли не сутрин закусвам с половин литър прясно източена кръв! Изкараха ме основател на “Аполо и Болкан”... Татяна Дончева каза: “Тук, в парламента, е телохранителят на Пашата!” И ми го закачи това... Тогава майка ми беше на смъртно легло и много страдаше. Защото тя много добре знаеше, че по това време, за което говореха, аз разтоварвах камиони на гара “Пионер”, на частни строежи съм носил тухли и цимент като общ работник... През 1990 година завърших семестриално Юридическия факултет на Софийския университет... Беше Лукановата зима. Баща ми беше в неизвестност 8 месеца в Либия, там работеше. Майка ми, Бог да я прости, беше учителка – с много ниска заплата. И аз - момче 20-21 годишно, се хванах с тежка работа – бях як като магаре, бачках и така си завърших образованието.
- А познаваш ли наистина някой от по-известните хора от “подземния свят” от онова време?
- Големите ги познавам от спорта, естествено... Докато са били в спорта, сме били приятели... С Наско Комшев, да речем, който много рано си отиде, с Крушата, който имаше талант в борбата...
- Не са ли ти предлагали да се включиш в този “бизнес”?
- О, предлагаха, много искаха да се включа... Аз имах и физиката, тренирах джудо и въобще... На 21-22 години като си - голямо е изкушението! Но аз съм благодарен на майка ми и баща ми – няма ги и двамата вече – те ми бяха моралните котви. Как щях да ги гледам тези хора в очите, те за това ли са ме отгледали?! Малцина бяхме от спортистите тези, които устояхме! А ми се присмиваха, че не искам да участвам... Минаха няколко години – и повечето от тях вече ги нямаше. Винаги съм им казвал: “Момчета, захващате се със занаят, в който се умира с обувки!..” А те: “Ние сме велики, ние сме неразрушими!”
По онова време момичетата харесваха много мутрите. Всички хубавици се захласваха по Васко Илиев, той беше хубавец, по брат му... По всички тези здрави, хубави, буйни момчета...
- А бил ли си телохранител на някого?
- За един кратък период помагах по концертите на Денис Ризов, Амебата и Фънки – “София мюзик ентърпрайсиз”. Отговаряхме да не се хвърлят феновете да вилнеят на сцената... Някой фен, ако го изхвърлят към теб, ти го връщаш обратно – и те даже доволни! /смях/
Амебата по едно време беше решил, че много пари харчи по ресторанти и започна да си носи храна за обед от къщи!
Редовно му изяждах всичко и горкият много страдаше,
докато не започна да си заключва чекмеджето! Те тогава още бяха гаджета с бъдещата си съпруга и ние с Фънки създадохме “Комитет за спасението на Амебата”, за да ги разделим! Разлепвахме разни лозунги из офиса срещу нея, измисляхме й прякори. /смях/
- Винаги ли си бил толкова “скандално” едър?
- До 30-ата си година бях по-строен... На 10 юли 2003 г., на рождения ми ден, ми се случиха две големи нещастия - оттогава не го празнувам. Майка ми се прибра вкъщи и каза, че баща ми е починал, а мен ме отсече тройна дискова херния и ме остави за два месеца на легло. Стресът ме повали! Оперираха ме по спешност и възстановяването беше много трудно. Тогава наддадох много килограми от едно отвратително лекарство, което после го спряха – много хора умряха от него от инфаркти, от инсулти... А аз пък се боря с тези килограми до ден-днешен...
- Не се споменават жени около теб?
- Това е още едно от нещата, което политиката ми взе - една 6-годишна връзка загина! Не издържа! Коя жена ще е доволна да се прибираш винаги след 12 ч., почти да не й обръщаш внимание... И тя си тръгна!
- Как дойде ангажиментът ти за филма “Мисия Лондон”?
- Актьорът Юли Вергов, с когото сме приятели от детинство, ме срещна с едно колело на площад “Батенберг”. Той играе една от главните роли във филма - на посланика Варадин. Юли Вергов беше калпазанин от малък като мене - изгониха го от разни училища и накрая завърши Трета сменна, вечерна, а аз пък завърших 21-ва пролетарска гимназия – горе-долу същото /смях/. Та той ме уреди във филма.
- Какво правите във филма с фолкпевицата Андреа, която те убива накрая?
- Тя ме цели с един пищак, а аз падам и умирам...
Едно интервю на Валерия Калчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар